31 август 2007

Азис vs. Дарвин

Не е честно да се манипулира така.
Когато социолозите от “Медиана” извадят резултати от проучване, мама Медиа вдига сърдит пръст и с незаслужена дидактика, без срам, се пробва да те стресне. Колко прости са младите днес, как не знаят за числото Пи, а Чарлз Дарвин им е непонятен. Следва кулминацията – всички знаят кой е Азис. Това, разбира се, трябва да притесни обществената мисъл, да вгорчи живота на родителите и да вмени вина. Тенденциозен подход на мама Медиа. И крайно нахален.
Нека кажем кой за последно разказа нещо за Дарвин по телевизията, в радиопредаване или във високо тиражен ежедневник. Никой. Крутони изостанала култура се появяват тук там в безинтересната времева супа на медиите – и никога в прайм тайма. Обичайно супата се поднася с претенция и суховатост. БНТ, да речем, е задължена да показва документални, научнопопулярни и прочие филми, но честно, нямам нерви за подобна институционална гаргара. Никой не ми предложи BBC качество, National Geographic любопитство или поне Animal Planet българско съответствие. Националната телевизия се оправда с нямането на пари, но проблемът е в нямането на талант и хъс. Другите телевизии пък си мерят рейтингите. В унеса на голямото скалиране и сравняване те са се отрекли от функцията да създават вкус. Заместили са я с икономически изгодното съобразяване с масата.
“Знаем го Азис, Дарвин няма хит”, “Азис “бие” числото Пи” – така подходи мама Медиа. Противопостави Дарвин на Азис. Сложи двата образа на една плоскост и направи могъщия си извод: положението е много зле, треперете! Само че, мамо Медиа, ти си тази, която най-често ми говори за Азис. Показва ми новите му дрешки, пее ми песните му, снима го и ми го навира в очите, кани го в реалити шоу и в сутрешни блокове. Аз искам да не знам кой е Азис. За тази цел трябва да си събера багажа, да се изселя някъде на хладно в гората, където ще се храня с корени и ще посрещам слънцето. И няма да гледам телевизия. Нито ще чета вестници.
Неуместно е да обвиняваш някого, че е прост, само защото не е изхвърлил телевизора си. Обвини го, че не чете. А най-добре му предложи нещо интересно за четене.
Разбира се, че имаме проблем с младите. С общата им култура. С липсата им на любопитство. С нищонеставането от животите на много от тях. Но е лицемерно да участваш във войната, а да проповядваш мир. Цялата концепция на мама Медиа е да плаши – с кръв, с бой, с невежество, с безредие. Което пък създава хаос и постоянна несигурност в човека. Докато Медиата изпитва почти оргазмен кеф да вилнее с негативизма си. Вместо да ти подскаже как да случиш някоя и друга мечта. Дори да помечтае с теб.
Ако не станеш по-честна и по-съвестна, скоро никой няма да ти вярва, мамо.