СПАсение

Още на първата най-близка конференция, свикана от Умните Глави по въпросите на рая и ада искам да ме извикате. Чухте ме.
Имам прекрасна идея – как да подготвим човешките същества за бъдещето им Адово съществуване. Да ги пратим в СПА център. Който веднъж е минал през този макет на отвъдния свят е предостатъчно подготвен.

Парната баня.

Отваряйки вратата вече ти се иска да изкрещиш – Боже мой, ама се сещаш, че това място е присъщо на ония с рогата по скоро и си спестяваш възклицанията. Парната баня е първа и последна стъпка, която си способен да направиш, що се отнася до обучението ти по адските въпроси. Затворено, мъждиво светло, колкото да не виждаш и също толкова горещо, колкото да не дишаш. Вече усещаш как всеки дъх може да е и последният ти (все едно средно голям слон те използва за табуретка), а параноичният страх, че ей сега дяволът ще залости вратата с тризъбеца си и ти ще се удавиш в собствената си обилна пот, направо не ти дава мира. Не се издържа. Всичките ми мисли прокапаха по пода. Излизам.

До басейна.

Добре, басейнът е далеч по-безобиден. Макар че, ароматът на хлор полепва по всичките ти сетива. Вкусът на хлор също. Всичко е много, много хлъзгаво. Докато вървиш ситниш наум молитва, да си останеш все тъй гордо изправен върху плочките, без нужда да демонстрираш що е то гравитацията.
Ако си се добрал до бялото, пластмасово изобретение, наречено шезлонг (само не знам кое е лонг – престоят ти или резките, които тази чудодейна мебел причинява на гърба ти) имаш право да се отпуснеш. Ама само за малко. Колкото да събереш силите си и да се концентрираш в някой улей или пък по-удобен израстък от шезлонга, в който да запречиш пръсти. Как защо? За да спреш непрекъснатото изхлузване, в посока отгоре-надолу по дължината на шезлонга.
В градината, около водоема се препичаш приятно на слънце. Мислиш си колко старателно подстригана е тревата в наши дни и хоп, керван от мравки започва пътуването си по крака ти. Ето това е пример за парадокс. Да платиш на едни богати хора за басейн в хотела им, да си обграден от теракот, пластмаса и химизирана вода и точно в тази обстановка да те полазят мравки. Поне да бях в гората.

Посетители.

Не са много лоши. Напомнят за ходещи кондоми (и ти си сред тях, какво се хилиш с тая шапка!). Освен това лилавите ленти върху мъжки бански отдавна не са шик.

Сауната.

Почти толкова страховита, колкото парната баня. Само, че доста по-тясна и тъмна. Сигурен си, че там има поне една баба яга. Доказателство за предположението ти е огромният куп въглища, зарязани в центъра на помещението. Бабите яги точно така знам, че правят.

Край.

Само следвайте предписанията – три пъти седмично по 2 часа в СПА център и забравяте за бръчките. Плюс - научавате повече за Ада. И това, ако не е супер предложение!

Танцувай с мен!

Как пък нито един едничък мъж от мъжете ми не се сети да каже – ела, потанцувай, за мен. Все ще го направя и не знаят какво изпускат. Аз също.
Проблемът идва от тоталното (като американската експанзия) неразбиране какво означава танцът. Твърдя, че това е единственото изкуство, което ще успее да се намъкне в панталоните на божествата. Първо е комплексно и второ си има послание. И трето, ВНИМАВАЙ, трето – танцът е стилен секс.
Не долнопробен обмен на вирусоносителна течност. Не ориенталски изопачено въртене на плът в ритъм. Вижте, танцът е еротика, много повече от серийното производство на тв 1000, тъй като се практикува, откакто сме разбрали, че ляво-дясно-ляво-дясно е основен принцип за придвижване между две точки.
Танцуването
дава живот.
Спокойно, повече от хубави чувства не може да родите, докато има танц. Ще си направя фланелка с надпис – “докато има танц, има страст. или обратното.”
Преди време, седнах на гигантската си вътрешна везна и се попитах - “ти, да, да, не се върти като подпийнал регулировчик, ами си помисли какво ти се прави повече, най-вече, завинаги? Дали не ти се танцува, до край, постоянно и за пари?”. И тогава, една перспектива се начумери срещу мен – българска, слабо платена балетна педагожка, която си има чар, достойнство и голяма сметка за парно или продадена, слабо облечена и преспала с половината мъже в този град, високо ценена денс кукла. Виждате, представила съм си цинични неща, а най-голямата истина е, че дори те не са достатъчни да спрат мечтата ми. Спря я прозрението, че за да танцуваш професионално е нужна неземна дисциплина. Възхитителна. И едно непрекъснато телесно преодоляване: кървави пръсти, географска карта от синки по тялото ти, нечовешки студ и пълно незачитане на симптоми като болно гърло, нос или някаква си висока температура. Хубаво е да се танцува през май, но в началото на януари без отопление е ужасно. Наистина.
Затова сега (ви) пиша. Същото ще направя и в друг ден. А за танца съм запазила специалната си енергия; няма да е честно да го превърна в рутина, като миенето на зъби. Признайте си и вие, че не получавате оргазъм, докато си търкате емайла.
Различно е, когато…
разказ в движение, любов в нюнаси, докосване на пръсти, влажни очи, съсредоточени в партньора и в цялата вселена. След дълго, чувствено и свободно танцуване се усещате по-леки. Трябва да се усещате по-леки. И отпуснати. Точно като след секс.
А никой от мъжете ми не е поискал да потанцувам.
П.С. Обещавам, няма да е на Gipsy King…макар че малко ми се иска.

Психо-графия

4 юни, 2007. Стадион “Локомотив”. Концерт на Iron Maiden – класици на тежкия рок. Следват впечатления.


Първа фаза: белите прожектори осветяват вдигнатите, подобни на царевични кочани човешки ръце и пред себе си виждам огромна филия, едрозърнеста, положена върху дъното на стадиона. Трохите мърдат.
Втора фаза: гигантските прожектори си затварят очите и тогава пред мен застава обърнатия хастар на вселената – син и бродиран с множество светлини, концентрирани към сцената.
Стоя сред царевичните ръце, които тап-тап, тап-тап, в ритъм посочват напред – малките големи хора, посланици, пратени от планетата на Музиката. Виждам, че стадионът се надзирава точно от четири звезди, точно от четири страни. Мисля, колко хубаво, че гласовете на хиляди вибрират на една честота . В това има някаква патетика, да. Истината е, че психиката ти заработва по друг начин в подобно състояние.
Обединен празник на душите – това май е формулата, която работи, докато тялото ти се отпуска, непривично действа, чуваш се да крещиш и това те кара да трепериш от кеф и вълнение. Тогава вибрацията се понася, засилва и обикаля концентрично, докато не пропълзи по вдигнатите нагоре ръце и не се процеди през двата пръста, щръкнали като рогата на Дявола. Малко нечестно ми се струва такъв божествен момент да прокапва от дяволската глава.
Ако не си влязъл качествено в чистото опиянение на общото психе, то има вероятност да ти се доспи. Не се смей – краката ти се подкосяват, очите ти се затварят, умората е готова да те предаде като дан на Божеството Веселие. Това не е дори еретично явление – просто, щом не се заредиш от масовата емоция, индивидуалната ти енергия се разпръсква към другите, а ти си като двукратно използвано пакетче “Каркаде”.
Отброяване: последно, последно време от общата ви душа, която танцува по главите на физическите ви тела. След това, вие не го виждате, но знам, че облак плътен бял прах се провлачва и разпростира като персийския килим във въздуха и оттам отделните души се връщат в телата си. Краката ви забързано се строяват към изхода. Вече приземени, обикновени и псуващи се блъскате към решетестите врати. Стоплената, изостанала бира, изливате върху несимпатичната дебела жена, която сега като се замислите ви дразнеше с присъствието си. После “да ви…майката” на оранжевите охранители, дето нагло запречват пътя, изскачате на улицата и си отивате вкъщи. Заспивате. Душата ви е с малко по-добра и колективна, но не се заблуждавайте – вие сте си все същите. Дзъъъън! 7 и 5 е. Бареков е на линия. Как само ви дразни с интонацията си сутрин…