АПОЛОГИЯ НА ТЪПАТА ПУТКА

(Тъпата путка е обяснение за всички неща в света)

Трябва просто да живееш достатъчно дълго, за да те нарекат тъпа путка. Ако не си получавала все още своето лично обществено звание, просто има на какво да се учиш.
Мили момичета, не се сърдете! Те (мъжете) са иначе не лоши хора. Най-много ги обичам, когато са готови да ти кажат колко тъпа путка всъщност си ти. А някои (от нас) прекарват цял живот в очакване на небесния епитет и все не дочакват. Ех, горканчовци, не горканки, извинете…
Тъпата путка е всичко онова, което мъжът иска и заради което е готов да работи по 25 часа в денонощие, за да осигури нему новите ботуши.
Тъпата путка пие кафета, занимава се с изкуство и всъщност, парадоксално, тъпата путка е много умна.
Само че не обича да го показва, защото знае че в противен случай, тя никога вече не би била толкова съвършена тъпа путка. Тогава мъжете биха спрели да се напиват по случай това, че тя е тъпа путка, и ще вземат да се напиват заедно с нея, заради други тъпи путки.
В обществото на тъпите путки всичко е наред. Само понякога, някоя току що стъпила в длъжността си Т.П. е разтресена от угризения. А не трябва! Всякакво нещастие, обвързано със случая “тъпа путка” е безсмислено. Защо е така, мили дами и господа?
Защото тъпата путка си е заслужила якото определение, с много усилия при това! Защото няма случайна тъпа путка. Защото предимно и най-вече тъпите путки са обичани, ревнувани, пожелавани. Добрите момичета пият с не чак толкова добрите момчета в името или против него, на тъпите путки.
“Всяка агресия всъщност е дълбок комплимент” – вербалната, също. Безразличните, няма как да бъдат тъпи путки. Безличните нямат това право. Имат го онези, които са сгрешили в походката си, в строежа на мъжкия перфиден свят, заради което са удостоени и заклеймени завинаги да носят бремето и отговорността да бъдеш истинска тъпа путка. За която пишат, пият и се бият. Наздраве!
Ако още не са те нарекли така…просто не си живяла достатъчно!

Синергия

Забрави тоя шибан индивидуализъм за минута и четиресет и седем, колкото ще трябва - да ти пропълзят очите по редовете.
Отдавна не бях концентрирала толкова чиста емоция в себе си. В гърлото ми се настани тежко и остро детерминатно гадно чувство, че има неща, които се случват само понякога, и то когато не разбираш, и то, за да се сетиш чак после, че си бил на сантиметър от Формулата. Все едно… аха да ми израсне адамова ябълка на стари години.
Гледах филма от концерта за завършването. Който е участвал, е наясно какво се случи тогава. Аз две години по-късно изтръпвам, чак малко ме е срам, че се досещам в детайли… сега.
Грамадна, силна синергия. Абе гледам им лицата на безкрайните пичове (разбирай мъже + жени, обобщено) – за повече от половината нямам представа къде си пият кафето, ако пият, с кого работят, четат или спят, и своето гледам, и разбирам как сме си разпределили цялото вселенско щастие и хич не ни пука, че го правим толкова разхитително. И несъзнателно.
И така просто си правя извода – отиваш ли на ново място се ощипи за разсъмване. Позволявам си, представи си, да живея и забравям с V на светлината, университетът е индивидуалистка, изключително приятна работа. Като стълбище, по което от време на време спираш на междуетажието, за да говориш с чистачката. Работата, отделно те фризира. Представите на вледененото от някакъв праисторически фризер общество леко ти подхвърлят по някоя и друга фобия – да не би да не завършиш, да нямаш 1000 лева заплата, да не се омъжиш или не дай боже да станеш поправач на дограми.
Цялата работа е проста – по-гигантско величие от сплотяването на човешките енергии в едно нещо, най-често творческо, надали ще открием.
Случва ни се трудно и рядко, тъй като мислим, че за да гледаме интересни филми ни трябва телевизор. Съвсем погрешно съждение.
Извод: важни са синергията и …:
“Панталаноът ми е скъсан, джобът пък продупчен,но на бас, че тази вечер пак ще се насмуча. И малкото, което знам, на части го събирам.Улицата ме научи да не се панирам”, татататаратата, тантаратататааата…и хуморът.

Искра в нощта

Време беше да осветлим нощта с категорична и зряла женственост. Не се озъртахме дълго за събеседник – Искра Ангелова се появи, поговори за театър, медии и любов и ни остави в тих размисъл.
Мартенският брой с цел и без излишен феминизъм се разрови в историята на Кайли Миноуг, прилежно събра най-ефектните СЕКС цитати, за да се посмееш и разбра за удоволствието “пачинко”, докато изучаваше нощно Токио.
Още в броя: най-добрият БГ анализатор Георги Коритаров е водачът ти при нощно четене; доза nightlife от лудницата от Кайо Терзийски; интервю с нюйоркската диджей легенда Роджър Санчес и естествено най-значителните партита в ефира на нощта, напоследък.

NIGHT life style СПИСАНИЕ е на местата, които му отиват.