Раз-говор

“ - Как си?
- Вдъхновявам се за работа, нещастно влюбена засега и в добро здраве. Ако може да се вярва на съвременната медицина. Всъщност, съвременната медицина е коварна заблуда за еволюцията на света…

Малко взе да ми омръзва да ми казваш колко реален е животът, да свиквам. Не ми се спори. Действителността е лоша, демокрацията фалшива, а и няма по-добра, любовта мирише на вкиснало, а за зодията ми били най-важни парите. Да му се не види. Не искам въобще да са важни. Само да ги имам. Достатъчно. Прочетох страхотно пожелание. Желая ти ДОСТАТЪЧНО. И следваше: достатъчно мъдрост, за да познаваш радостта, достатъчно любов, за да си щастлив, достатъчно болка, за да знаеш, че си щастлив, и все други достатъчни неща. Харесвам идеята. Стига ти достатъчно.
Само че, гледам някакви по телевизията, продават живота в кутия от прах за пране. После махат петната. После ти дават хапчета за липса на газове. Смешно е. Животът вече е такъв. Не ти предлагат да се разхождаш сред природата рано сутрин, да пиеш билков чай, да тичаш и танцуваш поне три дни в седмицата, за да ти олекне на стомашието. Предлагат ти лесно решение. Плюскай докрай, хапчето ще си свърши работата. Ще те свърши.
Вървя си по улицата, отново тия дни. Некролозието е заразило почти всички жители на града. По будки, тротоари и трамваи. Добре, че супа хора имат още какво смислено да вършат. Пък и като четеш повече - ти минава. Минава ти скуката, притесненията. Без главоболието.
И още нещо: стремително, амбициозно ме караш да се упрекна за идеалните си представи. Не мога да се откажа от съвършенството. Прекалено силно му вярвам. И на отношенията, които създава. Не на вещите. Ако щеш на любовта, която произтича от него. Тя не е глобална, разбира се. Частична, конкретно завряна между двама. Трудно се реализира. Трудно се става и след 2 часа сън в денонощие, ама като трябва ставаш, нали?! “

Любовта е всичко…

“Историите разказват живота…” (думи в може би едничкия филм – разсеян към други идеи за любовта тази вечер).

Преразказан откъс (не от филм) – възрастният мъж се качва в тягостно, подобно на одъртяла лесничейска гара, такси. Носи плодороден букет цветове. Усмихва се. В огледалото среща шофьорските очи. Разменят реплики, мъжът просълзен разказва за любовта в живота си – едната жена, сега останала без крак, малко неловко се чувствала, но той я обичал, както винаги, даже повече. Възрастният човек слиза, превъзбуден, закрачва към взаимното щастие на две души. В таксито остава разказът за любов и един замислен, друг мъж.
Такава история никой не посмя да режисира – от 46 късометражни филма в кино случката “Любовта е всичко” (на 13 и 14 февруари в Дом на киното) – дори една не напомняше вдъхновение. Аз такава пародирана, осмяна и мръсна любов – струпана в една зала не помня да съм виждала преди. Ясно, че за благополучната любов трудно се прави изкуство напоследък. Страшните клишета надничат зад ръбовете на всяка режисьорска страница и логично 3 неща осмисляха повечето сюжети – алкохол, пародия, цигарен дим. Героите се разминаваха, не искаха да се срещат, нямаха какво да си кажат или имаха само секс. Тъжно.
Любовта се е закрепила на върха на езика ти, пометнала е новото си поколение и засрамена чака за пропуск. Няма. Колко достатъчно и колко дръзко се говори, пише, живее за нея…
“Старомодната” любов в думи:
“Недей ме ослепява с обичта си, аз искам този свят да бъде зрим, и с огнено небе и с нощи къси, когато ние не можем да заспим. Когато даже в тъмнината търсим далечните слънца или звезди, недей ме ослепява, не умирай, в името на обичта дори…”
“Аз знам трябва още много, много любов, аз знам, трябват честни очи…”
“Колко любов, сам разпилях, колко цветя до днес за тебе не набрах…”
“От рая ли дойде или от моя сън повиках те, дали случайно любих се с теб, не исках и да знам, защото чувствах се голям…”
“Аз искам в моя дом, да има пак любов, да има пак мечти и много спомени…”

П.С. Текстовете са от песни на СИГНАЛ, но ще направим специална седмица (поне една) за музикална литература.
Пускам цитатите, понеже са смели и красиви…

Део ще води "Коя е тази песен"

Популярната в Европа телевизионна игра Name That Tune тръгва от март в праймтайма на Канал 1. Българският вариант, с адаптираното заглавие Коя е тази песен?, ще се излъчва всяка неделя, от 20.30 до 21.30. Продуцент на предаването ще e SIA, а водещ - Деян Славчев - Део – лице на февруарския брой на списание NIGHT life style. Бившият водещ на Джубокс , Любовни квартири и Големите десет позира за концептуална сесия в ролята на зъл купидон.

NIGHT life style СПИСАНИЕ се подарява в по-добрите заведения в София, Варна, Бургас и Пловдив.