Някой някъде трябва да направи нещо.
Някъде в Трън един педофил убива петнайсетгодишно момиче.
Някъде там ранява още две деца от същия детски дом.
Някъде там се самоубива.
Някъде в този град някои хора знаят, че Илиев е привиквал, пипал и употребявал деца.
Някъде на това място е било ясно, че Илиев е криминално проявен. С две ефективни присъди за изнасилване. Че е имал пушка. Че е купувал подаръци на момичетата от дома.
Някъде в този трънски детски дом е работил като възпитател Никола Динев, който има присъда за блудство. Е, човекът вече е кметски наместник, не възпитател.
За мъртвата Лили касиерката на дома казва, че е била “добро момиче”. Само това ли?
Когато в държавата се появи проблем всички говорят за него в безименно лице.
“Мерки са взети”, “Трябва да се направи проверка”, “Започнато е досъдебно производство”. Сигурно има някаква съседна реалност, в която бродят съседни същества, наши двойници, на които е делегирано правото да направят нещо. Те са невидими, но всички ги познават и разчитат - те да поправят живота ни. Да заковат стърчащите пирони от кривата конструкция на проваленото ни ежедневие.
Само че, ако се отърсим от жалкото си нарочно неведение, можем да признаем – това няма да се случи.
За да има работещо общество, първо има нужда от личности. От граждани, които не търпят съжителство с педофили. От хора, които няма тайно да одумват и да цъкат с език.
Да клатят натежалите си от много ракия и туршия глави - са свикнали жителите на нашата земя. Проблемът не е някакъв си инцидент вчера. Или днес. Или утре. Проблемът дори не е просто държавен. Той е човешки.
Липсата на потенциала да бъдеш нормален, да изискваш адекватно отношение към другите и към себе си е болезнено очевидна напоследък. Несправянето с бита посочва невъзможност да се справиш с шанса, който всеки землянин получава още с раждането си.
Примитивизма в мисленето се лекува трудно. А, безименността в говоренето затвърждава крещящата безотговорност: няма нито един смел човек – чиновник, политик или дори съгражданин на тези деца, който да формулира изречение, в което да присъства човек. Правят се проверки, взимат се решения, работи се по въпроса. Колективно и неодушевено. Затова отговори няма.
Трябва да се научим да си говорим на Ти.
