Започнахме бързо, със закъснение. В шест и двайсет и пет. Имаше хора, много хора. Това беше важна покана. За среща с новата литература. И думите. Имахме акомпанимент на китара даже. Не стигаха столове. Донесохме още. Отворихме дори прозорците. Хора идваха. И още. На среща с поезията.
Пръв чете Марков. След него Стефан Иванов. И после Кайо Терзийски. И Мартин Карбовски. И пак отначало, по ред. Беше весело, тъжно. Смешно и звучно. Шумно. Рязко. Необходимо. С кратки представяния за всеки от тях – чудя се дали бяха нужни, но пък бяха верни.
Няма да правя пиеса: той каза, а той направи…а той се мръдна, а той взе книга, а той се качи на стол и извика, а той изпя…ще ви дам няколко снимки и няколко стиха. И ще ви чакам следващия път.
Кайо Терзийски:
Хербаризираният човек
Той живее в книга
Хербаризиран между тридесет и втора
И тридесет и трета страница
А тази книга е сложена на рафт
А рафтът се намира във мазе
Което е във стара къща
Която е отдавна изоставена
И тъй като животът му не е
Безкрайно интересен и
Изпълнен с удоволствия
Човекът, който е хербаризиран
Се занимава с размишления
И четене на двете страници
Между които се намира
Мартин Карбовски:
Не беше това
Търсих смисъла на живота.
Намерих филия с лютеница.
Две маслини
Синьо сирене
И билет за цирк “Глобус”
Явно трябва да започна отначало.
Изгубих смисъла.
Все пак ще се наям.
А и ще отида на цирк.
Не е малко.
Бъди благодарен, карбовски.
Така ти се пада,
бъди благодарен.
А Кайо казва: бедни, бедни ми
карбовски,
Защо не умря в детската градина…
Тома Марков:
Канон
Под часовника на централна гара
един японец е застинал.
Втори японец се появява… И до
първия японец застава…
...Идва и трети японец.
Идва четвърти японец.
Пети японец пристига. И
всички останали снима.
Стефан Иванов:
такава, но различна
гледах „лято с моника" на бергман
моето момиче се казва моника
но тя не дойде
не можеше да излезе тази вечер
филмът не беше кой знае какво
те се влюбват
те плават с лодка
те крадат храна - свинско печено
тя забременява
лятото свършва
той започва работа
тя не се грижи за детето
той отива извън града по работа
тя си хваща мъж и го хвърля в леглото
той се връща ден по-рано и ги вижда
те се разделят
моята моника не е такава
кръстена е на моника вити
прекрасната италианка
баща й адски я харесвал
и лепна името на дъщеря си
баща й бил егоистичен лайнар
и бързо изхарчвал парите й за храна
докато била бебе
после родителите й се развели
минало доста време
и се запознала с мен
и така до този петък
когато аз бях на симфония на малер
тя беше на рождения ден на стар приятел -
почти двуметров гей
към два сутринта отишли в спартакус -
клуб в който аз не ще стъпя
вече била пияна
смъркала й енфие (което ме учуди)
и отишла в тоалетната
след като се наплискала
забелязала зад себе си един мъж
с който вече се запознала
и започнали да се целуват
яко да се натискат с две думи
тя му оставила и смучка за спомена
а аз по това време вече спях
и нищо - това е историята
все пак
моята моника не е такава
