Внимание, жена зад волана!

Ще я познаеш. Тя стои не прибрано и принцески точно върху осовата линия, забравила е, че и страничните огледала си имат функции, затова пък възторжено се радва на умовете на онези дизайнери, които така подходящо са сложили централно, най-голямото и хубаво огледало.
Моля, дайте път!
На кръстовище, знаеш, стоящият вдясно е с предимство. Тя се намира вляво. Елегантно тръгва точно, когато най-малко очакваш, защото фаворизира песничката “като летен дъжд живота бе за нааас” (внезапен и проливен) и недоумява, защо безвкусно облеченият в синьо господин я спира, и то тъкмо, когато пускат любимата й “Always” по радио 1. Полицаят строго: “Нали видяхте, че отнехте предимството на сивия Форд?”. Тя с непринудена почуда: “Какво предимство, та аз съм дама?!”…
Забележка:
Жената шофьор е като пай с боровинки. Сладък, но семките ти се завират между зъбите. Истината е събираемо от факта, че автомобилът е същинска гримьорна – за всеки има огледало и ред, и още – скоростта не е фактор: подобно на пазаруването, тук, действа принципа за старателната разходка.
Когато цифрите говорят и жените затихват…
Статистиките сочат, че по-високият процент на леки произшествия: тоест, одрасквания, “чукване”, “синки” по колата и пр. са гордо дело на жените и тук науката достолепно се произнася чрез доказателства: ориентацията не е сред силните качества на дамите. В крайна сметка, кой е казал, че лявото е ляво?! Добре знаем, че нещата са винаги относителни и са променлива на гледната точка. Преди да сте се разсърдили, замислете се – колко либерална позиция е това.
Негър скиор?
Пример за вербална дискриминация: “Да си видял жена шофьор и негър скиор?”.
Миналата година на синята писта в Пампорово с очите си видях негър скиор. Честно!
Време за обобщение.
Жена – шофьор не е оксиморон. По-скоро синоним на представата ни за света: пътуването е наслада, не състезание. Бързането причинява стрес, убива нервни клетки, които имайте предвид не се възстановяват, разваля настроението и съсипва идеята ти за хармония. Що се отнася за паркирането – ако всички по света нямаха против да премахнем досадните бордюри и разширим междублоковите пространства, щяхме да си решим проблема и светлото бъдеще на розовите храсти в градска среда щеше да е осигурено…
И понеже все още се размножаваме в свят, правилен според кодекса на джунглата, още дълго роднините на дамите по майчина линия ще бъдат обговаряни, с голямо внимание, при това.

пет родопски фрагмента

Боровци, пъргави, набожни, дружелюбни, режат месото, варят го в два котела – за супа и един по-малък, отделно за дроба.
“Като гарги сме” - смее се Злата, Златка по документи. Навела се е заедно с останалите от селото над парчетата месо. Разкъсват ги. За курбана. Те са на стълбите на малката нова църква в с. Борово. Хълм между хълмовете, това място е близо до Бога, до небето и диша въздух. Там си като конец в ухото на игла. Денят е - Спасоведен или Възнесение Господне. Вярата го свързва с човешкото спасение, а култът с душите на мъртъвците, които за последно присъстват на Земята.
Нямаш фаталистични усещания, дори налудничаво, смътно чувстваш, че животът е вечен. Никой не те разубеждава. Избягал си от панелния си софийски живот, без часовник.

Синеокият дядо със стъклен поглед говори дълго. От време на време плюе, усмихва се, щом се сети, че някакъв Журналист му казал – “много си умен”. Дядо няма образование над седми клас, сега е овчар. Но има мнение за НАТО, пенсиите, ЕС, външния дълг, коленето на животни, цената на хляба. Работил е 15 години под земята. Пенсията му е под обещаните 350 лева. Очите му безкръвни и ядосани прокапват, леко.
Литургията за освещаване още не е свършила. Барон, кучето на попа, се върти наоколо, а синеокият дядо разказва вече половин час.

Кръстова гора е на 6 километра над нас.
Отскоро там са построени 12 параклиса, по имената на апостолите. Белите Божи къщи са от двете страни на правоъгълни степни стълби. В края на стълбите: два угаснали по обяд свещника и каменен кръст. Ако го докоснеш, ток те хваща, казват.
Влязох в параклиса на Свети Яков Алфеев. Името ми не е свързано с никой от дванадесетимата ученици на Исус. Вътре, встрани от кандилото, е закачен лист А 4, с разказ за живота на Яков и датата на почитането му. Датата е 9 октомври. Моята рождена дата е 9 срещу 10 октомври. 00 часа.
Влязох в параклиса случайно…


Сутрин в Борово, Косара лае, аз навън все едно плача, не съм свикнала с високото съдържание на кислород, което вдишвам. Под клепачите ми е мокро. Към пет, още сумрачно, кукуригането на петлите замества алармата на телефона ми. Не знам какво да правя. В никой град не ми се случва от само себе си да изляза от сън в пет. Поляни в дълбочина и друг аромат, аз съм на асфалтовия, единствен път в селото. Изкачвам го по гръбнака до най-горните къщи и плевни. Не чувам звън. Знам, че скоро ще чуя. Сивото магаре до ламаринения покрив те гледа дори, когато ти не го виждаш. Така е, често и с други.

Привечер. Ледено бяло вино. Родопска разядка – нещо като катък с чесън. Пита, ярко жълта, оформена на цветове и кръгли форми, приготвена от едното момче, което помага в къщата на стопаните. Вечеряме. Ям настървено, все едно, че се връщам от зелена ваканция в сандански стол, на военните бази. Опиянението ми е от чист вид. Небето репетира за слънчев утрешен ден – погълнало е милиарди звезди.

Изборно допълнение

Финалните резултати от евровота сформираха следната класация: 1. ГЕРБ 2. ПЕС 3. ДПС
Прояви се склонността на медиите да се суетят около предположения (ДПС - номер едно). Но минималната разлика в процентите не отменя смисъла на тези избори. Не променя ниската температура на човешки интерес към политическия живот.
За съжаление.

Дъждът вали, а теб те няма - какво от това...има други, навън в деня.

Доктор Ахмед Доган благодари на сътрудниците си в евроизбори 2007. И казва: “нашият електорат осъзна най-директно важността на европарламента”. Това подкрепя доволството му, прозряно от ехидна усмивка и леко снизхождение към журналистите в залата.
“Няма да се обидя, ако съм лидер на първа политическа сила” смее се докторът. Не отговаря с цифри колко струва предизборната му кампания. Някои му ръкопляска.
ДПС е първенец. Електоратът му знае колко съществени са изборите за депутати в ЕП…
Другите не знаят.. Не искат да питат..Не разбират?
На 20 май София се облече в сиво, валя дъжд, гърмеше. Наводниха се къщите на едни, мозъците на други. Излезе, че модерността е специфична форма на апатия.
Състояние на човека, отрупан от кодовете на Големия заговор. Човекът, който смътно подозира нещо по “високите етажи” на властта, но е толкова индивидуален и незаинтересован да се занимае с тях. Той знае, отдавна, че политиците са “маскари”, “един дол дренки”, “еднакви” и това неистово го кара да не даде на осемнадесетте заплата от 7000 евро. И отива на спорт, а после - да изгледа Матрицата, докато си пържи лук с яйца.
Нали разбирате, че гласовете за ДПС са постоянен индикатор?! Ако в едната паничка на везна има 3 бонбона, а в другата 33 и махнем 32 бонбона от втората паничка, то първата с трите първоначални бонбона натежава значително.
Не ми се вярва само трите бонбона от първата паничка да включват в съдържанието си указание за употреба на евроизбори. По-скоро пише: традицията повелява.
А при нас – мързелът, липсата на смелост и тихата безотговорност.
Дъждът спря. Дали летаргията ни ще спре през октомври?

Обяснение: Заглавието е преобразувано от текст на песен: " А ти ще бъдеш просто никъде - за мен, какво от това. Теб те няма - какво от това, има други навън в нощта..."

Крилете на пеперудата

Човек не бива да бъде пророк. Достатъчно е да се моли и вярва.
Когато крилата на пеперудата се размахват в един ъгъл на вселената, в друг става земетресение.
Позволете ми да си мисля, че вселената не е изсмукала смисъла на думата “справедливост”.

Палестинската информационна агенция Ма’ан съобщи, че либийският лидер Муамар Кадафи е получил сърдечен удар и е хоспитализиран.
Израелският в. "Йедиот Ахронот" информира за преживян “масиран инсулт” от Кадафи в Неделя.
Официалната позиция на Либия опровергава твърденията, че Кадафи е в болница и в кома.
Чистата истина изисква повече време. Ще я разберем. Сещам се само, че дори и в най-неправдоподобната лъжа (жълтата преса е царицата тук) седи конкретен информационен повод. Литературните измислици действат на принципа – заемай поне малко реалност.
На 12 май в храм-паметника “Свети Александър Невски” пристигнаха трите чудотворни икони на Света Богородица. От Рилския, Троянския и Бачковския манастири. Патриарх Максим отслужи молебен за спасяването на българските медицински сестри в Либия. Поради силната посещаемост - иконите ще останат в София до 18 май, два на обед, обещаха от Светия Синод.

Когато крилете на хиляди пеперуди се размахват, това е синергията.

Спор

Добър ден.
Моля, седнете.
Време е да отбележа няколко факта, съществени за задружното ни, благополучно съществуване на територията от 111 кв. км българска площ.
Наскоро възникна следният спор:

Аз: Процесът, който ще позволи единствени критерии за успех да са: качественото образование, квалифицираният труд и инициативността, вече е започнал. Ще се оформи малка, но затова пък интелигентна и финансово удовлетворена средна класа. Няма да има време за шуро-баджанашки препоръки. Инвеститорите се вълнуват как да умножат парите си, а не кой е чичо ти.
Другите: Ама ти си голям идеалист. Вярваш ли си?
Аз: Разбира се, направо съм убедена.
Другите: Глупости. Нищо няма да се промени. В България винаги ще се харесва простотията, а парите ще са при онези, които не се интересуват от култура. Интелигентните млади хора няма да печелят достатъчно добре и след 10 години.
Аз: Напротив. Именно до 10 години ще се образува кръг от проспериращи, умни и млади таланти, които са наясно какво търсят, способни са правилно да калкулират собствените си възможности, защото знаят какво са вложили и продължават да влагат в себе си.
Другите: Много хубаво звучи, но не е вярно. Тогава защо масово се продават ниско качествени продукти, на мода е чалга – културата, а медиите, които не я поддържат са почти на изчезване.
Аз: Не е нужно да те четат 20 хиляди човека. Може и да са 2000, обаче със сходни интереси, като твоите. Логиката е следната: нека предложим качествен продукт, на онези, които могат да си го позволят. Не ми се вярва да има значение, че едно списание, да речем, се чете от 15 хиляди човека, след като тези 15 хиляди човека живеят в затвореното пространство на Азис-култа и заплатата си от 280 лева. Те, като потребители, не са особено нужни на големите марки, просто защото нямат паричен достъп до тях. Онези 2000, които търсят качество, са малко, но те ще си купят луксозен часовник, нов модел автомобил и прочие.
Другите: Това в България никога няма да стане. Онези с многото пари слушат чалга, искат сеир. Винаги е било така и ще продължи да бъде.
Аз: Не можем да пропуснем естествената еволюция на живота. Дори да искаме.
Другите: Къде живееш бе човек!? Много чудесно, че си такъв идеалист, ама нещата не седят така.
Аз: Мисля, че точно така седят. Не си измислям, това наистина се случва.

В резюме: Индикаторите (в моя полза) са налице: големите работодатели заявяват, че имат нужда от хора с хъс, добро образование и идеи. Ценните кадри, независимо в кой бранш, ако допреди няколко години вдигаха пир по случай получена заплата от 500 лева, в момента отказват, каквито и да е уговорки, за по-малко от 7-800 лева.
Стандартът на живот, както и професионалният, се повишава и естествено изискванията към условията на работа и заплащане, също.
Понеже съм на собствена територия и пресъздадох разговора по спомен, няма как да ви предложа резюме на срещуположната гледна точка, но ако някой от “другите” прояви желание, обещавам да публикувам мнението.