Любовта е всичко…

“Историите разказват живота…” (думи в може би едничкия филм – разсеян към други идеи за любовта тази вечер).

Преразказан откъс (не от филм) – възрастният мъж се качва в тягостно, подобно на одъртяла лесничейска гара, такси. Носи плодороден букет цветове. Усмихва се. В огледалото среща шофьорските очи. Разменят реплики, мъжът просълзен разказва за любовта в живота си – едната жена, сега останала без крак, малко неловко се чувствала, но той я обичал, както винаги, даже повече. Възрастният човек слиза, превъзбуден, закрачва към взаимното щастие на две души. В таксито остава разказът за любов и един замислен, друг мъж.
Такава история никой не посмя да режисира – от 46 късометражни филма в кино случката “Любовта е всичко” (на 13 и 14 февруари в Дом на киното) – дори една не напомняше вдъхновение. Аз такава пародирана, осмяна и мръсна любов – струпана в една зала не помня да съм виждала преди. Ясно, че за благополучната любов трудно се прави изкуство напоследък. Страшните клишета надничат зад ръбовете на всяка режисьорска страница и логично 3 неща осмисляха повечето сюжети – алкохол, пародия, цигарен дим. Героите се разминаваха, не искаха да се срещат, нямаха какво да си кажат или имаха само секс. Тъжно.
Любовта се е закрепила на върха на езика ти, пометнала е новото си поколение и засрамена чака за пропуск. Няма. Колко достатъчно и колко дръзко се говори, пише, живее за нея…
“Старомодната” любов в думи:
“Недей ме ослепява с обичта си, аз искам този свят да бъде зрим, и с огнено небе и с нощи къси, когато ние не можем да заспим. Когато даже в тъмнината търсим далечните слънца или звезди, недей ме ослепява, не умирай, в името на обичта дори…”
“Аз знам трябва още много, много любов, аз знам, трябват честни очи…”
“Колко любов, сам разпилях, колко цветя до днес за тебе не набрах…”
“От рая ли дойде или от моя сън повиках те, дали случайно любих се с теб, не исках и да знам, защото чувствах се голям…”
“Аз искам в моя дом, да има пак любов, да има пак мечти и много спомени…”

П.С. Текстовете са от песни на СИГНАЛ, но ще направим специална седмица (поне една) за музикална литература.
Пускам цитатите, понеже са смели и красиви…