“ - Как си?
- Вдъхновявам се за работа, нещастно влюбена засега и в добро здраве. Ако може да се вярва на съвременната медицина. Всъщност, съвременната медицина е коварна заблуда за еволюцията на света…
Малко взе да ми омръзва да ми казваш колко реален е животът, да свиквам. Не ми се спори. Действителността е лоша, демокрацията фалшива, а и няма по-добра, любовта мирише на вкиснало, а за зодията ми били най-важни парите. Да му се не види. Не искам въобще да са важни. Само да ги имам. Достатъчно. Прочетох страхотно пожелание. Желая ти ДОСТАТЪЧНО. И следваше: достатъчно мъдрост, за да познаваш радостта, достатъчно любов, за да си щастлив, достатъчно болка, за да знаеш, че си щастлив, и все други достатъчни неща. Харесвам идеята. Стига ти достатъчно.
Само че, гледам някакви по телевизията, продават живота в кутия от прах за пране. После махат петната. После ти дават хапчета за липса на газове. Смешно е. Животът вече е такъв. Не ти предлагат да се разхождаш сред природата рано сутрин, да пиеш билков чай, да тичаш и танцуваш поне три дни в седмицата, за да ти олекне на стомашието. Предлагат ти лесно решение. Плюскай докрай, хапчето ще си свърши работата. Ще те свърши.
Вървя си по улицата, отново тия дни. Некролозието е заразило почти всички жители на града. По будки, тротоари и трамваи. Добре, че супа хора имат още какво смислено да вършат. Пък и като четеш повече - ти минава. Минава ти скуката, притесненията. Без главоболието.
И още нещо: стремително, амбициозно ме караш да се упрекна за идеалните си представи. Не мога да се откажа от съвършенството. Прекалено силно му вярвам. И на отношенията, които създава. Не на вещите. Ако щеш на любовта, която произтича от него. Тя не е глобална, разбира се. Частична, конкретно завряна между двама. Трудно се реализира. Трудно се става и след 2 часа сън в денонощие, ама като трябва ставаш, нали?! “
Няма коментари:
Публикуване на коментар