Забрави тоя шибан индивидуализъм за минута и четиресет и седем, колкото ще трябва - да ти пропълзят очите по редовете.
Отдавна не бях концентрирала толкова чиста емоция в себе си. В гърлото ми се настани тежко и остро детерминатно гадно чувство, че има неща, които се случват само понякога, и то когато не разбираш, и то, за да се сетиш чак после, че си бил на сантиметър от Формулата. Все едно… аха да ми израсне адамова ябълка на стари години.
Гледах филма от концерта за завършването. Който е участвал, е наясно какво се случи тогава. Аз две години по-късно изтръпвам, чак малко ме е срам, че се досещам в детайли… сега.
Грамадна, силна синергия. Абе гледам им лицата на безкрайните пичове (разбирай мъже + жени, обобщено) – за повече от половината нямам представа къде си пият кафето, ако пият, с кого работят, четат или спят, и своето гледам, и разбирам как сме си разпределили цялото вселенско щастие и хич не ни пука, че го правим толкова разхитително. И несъзнателно.
И така просто си правя извода – отиваш ли на ново място се ощипи за разсъмване. Позволявам си, представи си, да живея и забравям с V на светлината, университетът е индивидуалистка, изключително приятна работа. Като стълбище, по което от време на време спираш на междуетажието, за да говориш с чистачката. Работата, отделно те фризира. Представите на вледененото от някакъв праисторически фризер общество леко ти подхвърлят по някоя и друга фобия – да не би да не завършиш, да нямаш 1000 лева заплата, да не се омъжиш или не дай боже да станеш поправач на дограми.
Цялата работа е проста – по-гигантско величие от сплотяването на човешките енергии в едно нещо, най-често творческо, надали ще открием.
Случва ни се трудно и рядко, тъй като мислим, че за да гледаме интересни филми ни трябва телевизор. Съвсем погрешно съждение.
Извод: важни са синергията и …:
“Панталаноът ми е скъсан, джобът пък продупчен,но на бас, че тази вечер пак ще се насмуча. И малкото, което знам, на части го събирам.Улицата ме научи да не се панирам”, татататаратата, тантаратататааата…и хуморът.
2 коментара:
това е усещане, нали? аз примерно си го представих за малко като текст, който има за цел да направи някакво заключение и взех че си го дописах. после го смачках и го изгорих.
Много ми харесаха всички метафори, сравнения и нови смислени съчетания. Правят писането ти по-образно, раздвижено и четимо.
някои хора искат само да са продавачи на дограми, да имат пари за нормален живот (и сем.) и да ходят в събота на мач. не забравяй това.
Публикуване на коментар