Танцувай с мен!

Как пък нито един едничък мъж от мъжете ми не се сети да каже – ела, потанцувай, за мен. Все ще го направя и не знаят какво изпускат. Аз също.
Проблемът идва от тоталното (като американската експанзия) неразбиране какво означава танцът. Твърдя, че това е единственото изкуство, което ще успее да се намъкне в панталоните на божествата. Първо е комплексно и второ си има послание. И трето, ВНИМАВАЙ, трето – танцът е стилен секс.
Не долнопробен обмен на вирусоносителна течност. Не ориенталски изопачено въртене на плът в ритъм. Вижте, танцът е еротика, много повече от серийното производство на тв 1000, тъй като се практикува, откакто сме разбрали, че ляво-дясно-ляво-дясно е основен принцип за придвижване между две точки.
Танцуването
дава живот.
Спокойно, повече от хубави чувства не може да родите, докато има танц. Ще си направя фланелка с надпис – “докато има танц, има страст. или обратното.”
Преди време, седнах на гигантската си вътрешна везна и се попитах - “ти, да, да, не се върти като подпийнал регулировчик, ами си помисли какво ти се прави повече, най-вече, завинаги? Дали не ти се танцува, до край, постоянно и за пари?”. И тогава, една перспектива се начумери срещу мен – българска, слабо платена балетна педагожка, която си има чар, достойнство и голяма сметка за парно или продадена, слабо облечена и преспала с половината мъже в този град, високо ценена денс кукла. Виждате, представила съм си цинични неща, а най-голямата истина е, че дори те не са достатъчни да спрат мечтата ми. Спря я прозрението, че за да танцуваш професионално е нужна неземна дисциплина. Възхитителна. И едно непрекъснато телесно преодоляване: кървави пръсти, географска карта от синки по тялото ти, нечовешки студ и пълно незачитане на симптоми като болно гърло, нос или някаква си висока температура. Хубаво е да се танцува през май, но в началото на януари без отопление е ужасно. Наистина.
Затова сега (ви) пиша. Същото ще направя и в друг ден. А за танца съм запазила специалната си енергия; няма да е честно да го превърна в рутина, като миенето на зъби. Признайте си и вие, че не получавате оргазъм, докато си търкате емайла.
Различно е, когато…
разказ в движение, любов в нюнаси, докосване на пръсти, влажни очи, съсредоточени в партньора и в цялата вселена. След дълго, чувствено и свободно танцуване се усещате по-леки. Трябва да се усещате по-леки. И отпуснати. Точно като след секс.
А никой от мъжете ми не е поискал да потанцувам.
П.С. Обещавам, няма да е на Gipsy King…макар че малко ми се иска.