23 юни 2007

СПАсение

Още на първата най-близка конференция, свикана от Умните Глави по въпросите на рая и ада искам да ме извикате. Чухте ме.
Имам прекрасна идея – как да подготвим човешките същества за бъдещето им Адово съществуване. Да ги пратим в СПА център. Който веднъж е минал през този макет на отвъдния свят е предостатъчно подготвен.

Парната баня.

Отваряйки вратата вече ти се иска да изкрещиш – Боже мой, ама се сещаш, че това място е присъщо на ония с рогата по скоро и си спестяваш възклицанията. Парната баня е първа и последна стъпка, която си способен да направиш, що се отнася до обучението ти по адските въпроси. Затворено, мъждиво светло, колкото да не виждаш и също толкова горещо, колкото да не дишаш. Вече усещаш как всеки дъх може да е и последният ти (все едно средно голям слон те използва за табуретка), а параноичният страх, че ей сега дяволът ще залости вратата с тризъбеца си и ти ще се удавиш в собствената си обилна пот, направо не ти дава мира. Не се издържа. Всичките ми мисли прокапаха по пода. Излизам.

До басейна.

Добре, басейнът е далеч по-безобиден. Макар че, ароматът на хлор полепва по всичките ти сетива. Вкусът на хлор също. Всичко е много, много хлъзгаво. Докато вървиш ситниш наум молитва, да си останеш все тъй гордо изправен върху плочките, без нужда да демонстрираш що е то гравитацията.
Ако си се добрал до бялото, пластмасово изобретение, наречено шезлонг (само не знам кое е лонг – престоят ти или резките, които тази чудодейна мебел причинява на гърба ти) имаш право да се отпуснеш. Ама само за малко. Колкото да събереш силите си и да се концентрираш в някой улей или пък по-удобен израстък от шезлонга, в който да запречиш пръсти. Как защо? За да спреш непрекъснатото изхлузване, в посока отгоре-надолу по дължината на шезлонга.
В градината, около водоема се препичаш приятно на слънце. Мислиш си колко старателно подстригана е тревата в наши дни и хоп, керван от мравки започва пътуването си по крака ти. Ето това е пример за парадокс. Да платиш на едни богати хора за басейн в хотела им, да си обграден от теракот, пластмаса и химизирана вода и точно в тази обстановка да те полазят мравки. Поне да бях в гората.

Посетители.

Не са много лоши. Напомнят за ходещи кондоми (и ти си сред тях, какво се хилиш с тая шапка!). Освен това лилавите ленти върху мъжки бански отдавна не са шик.

Сауната.

Почти толкова страховита, колкото парната баня. Само, че доста по-тясна и тъмна. Сигурен си, че там има поне една баба яга. Доказателство за предположението ти е огромният куп въглища, зарязани в центъра на помещението. Бабите яги точно така знам, че правят.

Край.

Само следвайте предписанията – три пъти седмично по 2 часа в СПА център и забравяте за бръчките. Плюс - научавате повече за Ада. И това, ако не е супер предложение!

4 коментара:

Анонимен каза...

Eva, znaeh za tazi tvoq darba. prosto me izpylni s optimizym.:)
mnogo e qka publikaciqta ti. lel stra6na e.

Анонимен каза...

Evi, tove e edna ot onezi statii, koito predi da pro4ete6 trqbva obilno da se namaje6 s plajno mlqko s visok faktor. Samo 4e vmesto da yse6tam aromata na kokos po kojata si, tazi statia me kara da nastruhna i da se zamislia za "upsurt"ite na na6eto vreme.

Анонимен каза...

Пф, въъъъъ... Ух, ух ух, че то голямо зло това сауната, това парната баня, да не говорим за басейна... Тцъ-тцъ.. Че си и плащаш за всичко това, а?

Въх, въх, за грех!


На мен пък ми харесва. И парната баня, и сауната, и басейна.

Ева Истаткова каза...

Жо, ако трябва да сме честни на повечето хора им харесват.
Не ангажирам никого с гледна точка, а и текстът има шеговит смисъл.