Спор

Добър ден.
Моля, седнете.
Време е да отбележа няколко факта, съществени за задружното ни, благополучно съществуване на територията от 111 кв. км българска площ.
Наскоро възникна следният спор:

Аз: Процесът, който ще позволи единствени критерии за успех да са: качественото образование, квалифицираният труд и инициативността, вече е започнал. Ще се оформи малка, но затова пък интелигентна и финансово удовлетворена средна класа. Няма да има време за шуро-баджанашки препоръки. Инвеститорите се вълнуват как да умножат парите си, а не кой е чичо ти.
Другите: Ама ти си голям идеалист. Вярваш ли си?
Аз: Разбира се, направо съм убедена.
Другите: Глупости. Нищо няма да се промени. В България винаги ще се харесва простотията, а парите ще са при онези, които не се интересуват от култура. Интелигентните млади хора няма да печелят достатъчно добре и след 10 години.
Аз: Напротив. Именно до 10 години ще се образува кръг от проспериращи, умни и млади таланти, които са наясно какво търсят, способни са правилно да калкулират собствените си възможности, защото знаят какво са вложили и продължават да влагат в себе си.
Другите: Много хубаво звучи, но не е вярно. Тогава защо масово се продават ниско качествени продукти, на мода е чалга – културата, а медиите, които не я поддържат са почти на изчезване.
Аз: Не е нужно да те четат 20 хиляди човека. Може и да са 2000, обаче със сходни интереси, като твоите. Логиката е следната: нека предложим качествен продукт, на онези, които могат да си го позволят. Не ми се вярва да има значение, че едно списание, да речем, се чете от 15 хиляди човека, след като тези 15 хиляди човека живеят в затвореното пространство на Азис-култа и заплатата си от 280 лева. Те, като потребители, не са особено нужни на големите марки, просто защото нямат паричен достъп до тях. Онези 2000, които търсят качество, са малко, но те ще си купят луксозен часовник, нов модел автомобил и прочие.
Другите: Това в България никога няма да стане. Онези с многото пари слушат чалга, искат сеир. Винаги е било така и ще продължи да бъде.
Аз: Не можем да пропуснем естествената еволюция на живота. Дори да искаме.
Другите: Къде живееш бе човек!? Много чудесно, че си такъв идеалист, ама нещата не седят така.
Аз: Мисля, че точно така седят. Не си измислям, това наистина се случва.

В резюме: Индикаторите (в моя полза) са налице: големите работодатели заявяват, че имат нужда от хора с хъс, добро образование и идеи. Ценните кадри, независимо в кой бранш, ако допреди няколко години вдигаха пир по случай получена заплата от 500 лева, в момента отказват, каквито и да е уговорки, за по-малко от 7-800 лева.
Стандартът на живот, както и професионалният, се повишава и естествено изискванията към условията на работа и заплащане, също.
Понеже съм на собствена територия и пресъздадох разговора по спомен, няма как да ви предложа резюме на срещуположната гледна точка, но ако някой от “другите” прояви желание, обещавам да публикувам мнението.